Детективът винаги носи под ръка...аналитичния си ум

Истинският детектив може да разплете и най-трудният случай и да разкрие злосторника в най-кратки срокове. Е, разбира се това по-скоро на книга. В действителният живот ще ви трябват малко повече от малките сиви клетки, които ползва един небезизвестен детектив в литературния жанр. Но е факт, че за да достигнете до нечия истина, то ви трябва солидно количество подготовка на ума и по-скоро на аналитичните ви способности. За да проследите следствените връзки.

Ако например гаджето си е хванало нещо ново, а вас умело ви лъже или просто не ви отразява, то не е толкова трудно да се сети човек защо го прави. Т.е. не трябва да сте детектив, за да се досетите, че явно нещо наистина куца. Дали например сте говорили с нея наистина, ама наистина, като я слушате какво казва, а не просто да стоите на масата и да зяпате в една точка. А дали уважихте личността й с нещо специално? Не, не е нужно да е огромен сноп от червени рози /и това може да стане, де/, но нещо специално само за нея, което да й покаже, че вие я цените заради нея и че преди всичко помните какво точно харесва и обича тя. И ако след няколко дни я видите с друг, не се учудвайте, защото едва ли вината е в нея. Поне не само в нея. Знаем, че някои хора понякога не знаят какво искат.

Когато пък искаме да разнищим нечие поведение, като например защо онзи привлекателен човек, с който се запознахте наскоро не ви обръща особено внимание и определено ви игнорира, вероятно не ви трябват лупата и лулата на Шерлок Холмс и няма нужда да се правите на детектив. Просто се погледнете в огледалото. Ако постоянно излизате с онези стари, удобни дънки всеки път или скоро не сте се сресали, не се чудете защо той ви гледа като извънземно, изпълзяло от някъде. А научете устройството на четката за коса.